Променил ли се е Салман Рушди след намушкването му? Е, той се чувства на около 25, казва авторът пред AP
НЮ ЙОРК (AP) — Близо две години след нападението с нож, което едвам не го умъртви, Салман Рушди наподобява по едно и също време изменен и съвсем същият.
Интервюиран тази седмица в офисите на Манхатън на неговия дълготраен издател, Random House, той е по-слаб, по-блед, с белези и кьорав с дясното си око. Той приказва за „ желязото “ в душата си и за битката да напише идващото си пълнометражно художествено произведение, до момента в който се концентрира върху популяризирането на „ Нож “, записки за неговото намушкане, което той предприе, въпреки и единствено тъй като нямаше избор.
Но той остава ангажиращият, артикулиран и нецензуриран бранител на артистичната независимост и гениалният основател на „ Среднощни деца “ и други възхвалени художествени творби. Той е бил и към момента е оптимист, до беззащитност, признава той. Той също по този начин има рядкото възприятие на убеденост, което човек може да реализира единствено като оцелее в най-лошия си призрачен сън.
„ В „ Среднощни деца “ писах за оптимизма като болест. Хората се заразяват от него и мисля, че получих зараза през целия живот “, споделя той.
Хронологично, той е съвсем на 77 години, възрастта, на която татко му е умрял, възраст, в която той вижда крайъгълен камък личното му блян да надмине упованията.
Вътрешно той се усеща на към 25.
Самоопределящо се хубаво дете, което не се е считало за предопределено да изпадне в неволя, Рушди е имал живот надалеч оттатък даже личните си безгранични фантазии. Спечелването на премията Букър през 1981 година за „ Среднощни деца “ го утвърждава като динамичен глас на постколониалната литература. Почти десетилетие по-късно той ще доближи ужасяващо равнище на популярност със „ Сатанинските стихове “ и апела за гибелта му, насочен от иранския аятолах Рухола Хомейни.
Рушди беше заставен да се укрива. Но до август 2022 година той се смяташе за задоволително сигурен, с цел да приказва на конференция в западен Ню Йорк с минимална сигурност: никой не беше на разположение, с цел да спре младия нападател, Хади Матар, да се втурне на сцената и да го намушка неведнъж. Матар, тогава на 24 години, е упрекнат в опит за ликвидиране и нахлуване.
Рушди приказва с Асошиейтед прес за какво е написал експлицитния роман за офанзивата си, какво е научил за себе си и какво може да направи по-късно. Този диалог беше редактиран за по-голяма изясненост и дължина.
AP: Когато започнахте да работите върху „ Нож “, изплашихте ли се въобще?
RUSHDIE: Притесних се от повторна контузия, това беше терзанието. И първата глава, в която действителната офанзива е разказана в огромни детайлности - това беше пъклен мъчно да се напише.
AP: Току-що стигнахте тъкмо до въпроса.
RUSHDIE: да Знаеш ли, не се занимавай. Защото повода тази книга да съществува е, че това се е случило.
АП: Писателите приказват доста за това, че не знаят какво в действителност са чувствали за нещо...
РУШДИ:.... до момента в който не го запишеш.
AP: И по този начин ли беше при теб?
RUSHDIE: Да. Освен това имам доста добър терапевт и в действителност това е книга, написана също благодарение на терапевт. Говорех с него всяка седмица и обсъждах какво върша. И той в действителност беше потребен. Много ясно мислене и ми оказа помощ да изчистя мисленето си. Така че това беше нещо, което не бях правил преди.
AP: Ти откри, че си по-твърд, в сравнение с си мислиш, че си.
RUSHDIE: Ако ми беше споделил, че това ще се случи и по какъв начин ще се оправя с това, щях не бях доста оптимистично надъхан за моите шансове.
AP: Имаше ли този боязън в съзнанието ти? Може би не можеш да се оправиш с това?
RUSHDIE: Не се оправям добре със страха. Не се оправям добре с болката. Знаете ли, аз съм просто елементарен човек, който се надява тези неща да не се случват, че не би трябвало да се справяте със боязън и болежка.
АП: Спомням си, че писахте за това по какъв начин след фетвата, имаше интервал, в който фантастиката беше битка. Къде си на това място в този момент?
РУШДИ: Нямам идващия разказ. Надявам се, че ще го направя, само че единствената белетристика, която съм написал, откогато приключих тази книга, е нещо като история. Това е нещо, с което не знам какво да върша. Това е история, която е от към 60 страници, дълга 65 страници. И не съм сигурен дали да мисля, че е като новела, или желая да прибавя към нея и да я направя още, или че желая да я разполовя и да я направя история.
AP: Толкова огромна част от „ Нож “ е за това да си върнете живота. Дали една мярка за това да се върнете обратно „ Имам идващия разказ “?
РУШДИ: Ще се усещам добре. Винаги съм най-щастлив, когато имам книга за писане.
AP: Предполагам, че има 100 разнообразни метода да се гледа на офанзивата и вредите. Но един от методите е, нахлуло ли е във въображението ти?
РУШДИ: Е, нахлуло е. Шест месеца след офанзивата не можех даже да си помисля да пиша. Не бях задоволително мощен физически. И когато седнах да пиша, в началото не желаех да пиша тази книга. Всъщност желаех да се върна към художествената литература и пробвах и просто ми се стори неуместно. Просто си помислих: " Виж, нещо доста огромно ти се случи. " И да се преструвам, че не е, и просто да продължа да описвам приказки, би изглеждало като... щях да се усещам като че ли заобикалям тематиката.
AP: Нещо, което ме поразява в тази книга, е, че когато пристигна моментът, има глас вътре в теб, който споделя: „ Е, ето го. “ Дори когато си се върнал към съвсем естествен живот.
РУШДИ: Мислех за това в ранните години, явно, когато равнището на заплаха беше доста високо. Мислех си по какъв начин някой може да излезе от тълпата и имах фантазии за това и преди.
АП: Имало ли е в миналото този боязън, че може би това е просто твоята орис?
РУШДИ: Не, нямам доверие в ориста.
АП: В какво вярваш?
РУШДИ: Е, в анти-съдбата.
AP: Съвпадение?
RUSHDIE: Да поемеш отговорността за живота си е това, в което имам вяра.
AP: Едно от нещата, които си припомням, когато за първи път научих новината за нападателя какъв брой млад е бил нападателят. Той не е роден, когато написахте „ Сатанински стихове “.
РУШДИ: Не, не от 10 години или нещо сходно.
AP: Сякаш ти и тази книга сте някак си закрепени в подсъзнанието.
РУШДИ: И даже не е книгата, тъй като никой не си прави труда да я прочете. Това е единствено името на тази книга, обвързвана с мен, демонизиран като неприятен човек. Но аз не познавам този човек, разбираш ли? Искам да кажа, знам дребните елементи, които ни споделиха - че майка му сподели, откакто се върна от посещаване на татко си в Ливан, че той е доста друг, доста по-религиозно насочен, сериозен към нея, че не го е научила вярно на религията. И по-късно четири години в мазето.
AP: Сякаш си някаква абстракция там.
RUSHDIE: Не знам за какво станах подобен след цялото това доста дълго време в мазето, играейки компютърни игри и гледайки видеоклипове. Защо той се фиксира върху мен.
AP: Когато растяхте, представяхте ли си себе си като човек, който ще има проблеми?
RUSHDIE: Не в всичко. Бях доста безшумно дете. Наистина се държах добре. Сестра ми, която е една година по-малка от мен, тя беше палавницата. Тя щеше да бие хора поради мен и аз щях да я измъкна от неприятности.
AP: Говориш за щастливото си детство, ти си хубаво момче. Но „ Среднощни деца “, толкоз доста от работата ти, че се опитваш да получиш някаква реакция.
RUSHDIE: Опитваш се да напишеш огромна книга, разбираш ли?
AP: А книга, която евентуално сте познавали, може да направи някого трагичен.
RUSHDIE: О, да, само че на кого му пука, разбирате ли?
AP: Откъде идва това?
РУШДИ: Имах го като дете. Имах увереността, че съм обичан и подкрепян от родителите си. И постоянно съм бил някак научен отличен. Значи израстваш по този метод. Давате си позволение да вършиме неща. Защото сте били третирани по този метод. И също по този начин, несъмнено, помнете, че бях на 21 през 1968 година Аз съм дете на 60-те години.
AP: Колко сте се трансформирали, в случай че въобще мислите, че сте спрямо преди две години?
RUSHDIE: Все още съм себе си, нали знаеш, и не се усещам различен с изключение на себе си. Но има малко желязо в душата, мисля. И също по този начин мисля, че нещото, което се случва, когато в действителност погледнете гибелта от близко - това е допустимо най-близо, без в действителност да изпълнявате танца на гибелта и да се отправите към на никое място - то остава с вас.
АП: Какво значи това?
РУШДИ: Означава, че има сянка. Означава съществуването на края.
AP: На какъв брой години се чувствате? Вътрешно.
RUSHDIE: (смее се) Около 25.
AP: Имате ли?
RUSHDIE: Мисля, че едно от страхотните неща в писането - имате потребност тип младост да го правиш, тъй като изисква сила, въображение, мечтаене. Това е игра на млад мъж. Някъде съм споделил, че когато си млад и пишеш, би трябвало да симулираш мъдрост. Когато си по-възрастен и пишеш, би трябвало да фалшифицираш сила.
АП: Можеш ли да фалшифицираш сила?
РУШДИ: Е, пробвах.
